Възпоменание за загиналите край с.Душанци съветски летци

Възпоменание

за

   ЗАГИНАЛИТЕ КРАЙ СЕЛО Душанци СЪВЕТСКИ ЛЕТЦИ

        Към топонимията на землището в Душанци през септември 1944 г. съвсем неочаквано и от никого нежелано се прибави още едно име - гроба или по-скоро паметника на съветските летци. Намира се сред полето до шосето между Антон и Душанци. Тук на бяла мраморна плоча, прикрепена към голяма сиенитова морена са изписани имената на петима млади момци – съветски летци. Двадесет и шести септември 1944 г. бил много неприветлив, студен и мъглив ден, разказваха очевидците на тази тъжна история. Някъде на юг се приближавал тежък самолетен тътен. Внезапно от ниските облаци излязъл грамаден бомбардировач, стремително загубил височина и с гръм и трясък се разбил в земята и всички летци загинали...

        Близо 22 година никой не знаеше нищо повече за този случай. Докато през 1966 г. Людмила Славская, отговорен секретар на Окръжния комитет за българо-съветска дружба във Враца, се заела с тази задача. В Бяла Слатина през септември 1944 г. в местността Агино бранище бил дислоциран 861-ви бомбардировъчен полк от Червената армия. На 24 септември една ескадрила от полка получила задача да излети за Божурище, оттам да стигне до Пловдив, след което да се върне отново в Бяла Слатина. Поръчението било изпълнено и на 26 септември 1944 г. два бомбардировача, командвани от старши лейтенант Лионичи и лейтенант Плеханов, поемат обратен курс към летището до Бяла Слатина. Но самолетът на Плеханов не достига базата, а се разбива в полето, около 2 км. пó на изток от паметника. Загиналите петима летци са погребани в Бяла Слатина: Командирът БОРИС ПЛЕХАНОВ, щурманът на екипажа младши лейтенант ИВАН ШКАПИН, сержант АЛЕКСЕЙ САВЕЛИЕВИЧ, редник ИВАН КАЗАКОВ, старши сержант МИХАИЛ СТЕПАНОВ.

        Материалът е  от  книгата „Из летописа на село Душанци” от д-р Панчо Балов – Майски и Дойчо Иванов