От древността

     Кога и от кого е заселено? Кому е хрумнало идеята тук именно, в тази приказна долина да се засели? И какъв е бил той?

Основателят е неизвестен. Но той като да е бил поет, художник, смел овчар, горд и волен планинец. С голямо и чисто сърце и с още по-широка и богата душа. Та кой друг би могъл да избере този кът от легендарната Средна гора за свое жилище?

     Не е известно и кой първи го е назовал с това миловидно име. Ясно и неоспоримо е, че то е древно село, което ревниво крие своята дълга, стара и многовековна история, където още бродят легенди, сказания и предания.

     Според преданието, отбелязано от проф. Петър Мутафчиев, в трудовете му „Стари Градища”.

     Душанци било едно от най-старите селища в Златишко поле. Няма съмнение, че селото е основано и съществува много дълго време преди турското нашествие на Балканите. За това красноречиво говорят и ни убеждават както чисто българските имена, запазени в по-отдалечените планински райони на Душанското землище, така и редицата останки и находки в разкопките из района и мястото на старинното селище.

     През пролетта на 1972 г. при изкопа за строежа на моста над река Тополница в югозападния край на днешното село багеристът Дойчо Продьов Петков загребва с пръстта голяма, силно корозирала медна ваза във форма на кана с хиляда сто и пет медно-сребърни монети, покрити с дебела зелена патина от окисляването. При преброяването и почистването на монетите се установи, че това са различни пари, сечени при римските императори Гордиан III /238-242 г./, Марк Юлий Филип - Арабина /242-249 г./ и Гай Месий Траян Деций /249-251 г./ или от първата половина на трети век от нашата ера. Може да се приеме, че монетното съкровище е заровено в земята на това място по време на император Филип Арабина или по-вероятно след неговата смърт.

     Находката е намерена в подножието на величествения планински масив Главоч, до реката и в началото на панорамната планинска пътека, носеща може би още тогава името Коюн или Коюм пътека. Мястото на заровеното монетно съкровище съвпада с югоизточните окрайнини на селище, съществувало под римско господство. То ни връща 17 века назад, когато сред чисто тракийското население тук, в този закътан средногорски край са живели и управлявали римляни. То хвърля светлина върху стопанския, икономическия и политическия живот, кипял по тези места в тези далечни времена.

     „През 1972 г. в околностите на с.Душанци при заравняване на могила са открити фрагменти от дебелостенен глинен съд (кратер) – пише в бр.4, 1991 г. на списание „Археология” Никола Теодосиев. – Те веднага предизвикали интерес с необичайните врязани върху тях изображения. Реставрираният съд, по всяка вероятност погребална урна, днес се съхранява в Националния археологически музей – София, инв.N8247 (обр.1). Височината на кратера е 47 см, диаметърът 43 см., дебелината на стените е 0.8-1.5 см. Символичните знаци и сцените показват, че съдът е имал и ритуално предназначение. В древността архаичният човек е възприемал всеки култов предмет най-вече като модел на Вселената, използван като погребална урна, то несъмнено кратерът от Душанци е бил осмислян не само като модел на света, но и като утроба на Богинята земя, в която е бил положен тракийският владетел. По всяка вероятност кратерът не е изработен сепциално за урна, а приживе е използван от вожда при аристократични пиршества и орфически тайнства.     Този съд е сходен и с други, намерени по нашите зами, но като цяло Душанският кратер няма точна аналогия. Неговата най-точна датировка е краят на VII-IV век преди новата ера.”

     Авторът подробно анализира и тълкува изображенията върху глинения съд и накрая казва: „В заключение може да се каже, че кратерът от Душанци е един изцяло завършен тракийски орфически паметник, който засега е уникален.” Тази находка още веднъж потвърждава, че тези земи от дълбока древност, още от времето на Омир и Троянските войни, са били населени, кипял е бурен и цивилизован за времето си живот.

     Има и много други следи от историята на селото от този римски период както и от следващите по-късни векове. Това са имената на някои местности - виж топонимията. Преданията, които местното население и досега пази, твърдят, че до турското нашествие селото се намирало в местността „Селище”, на запад от днешното село, в подножието на малкия хълм, наричан Дутината и Клисебаир. Там все още стоят останки от стари дувари и постройки. Личи още старинната улица, наричана в миналото и сега Скелята. При разораването на нивите в тази местност все още се изравят много глинени и тухлени отломки. Стоят още останки от древни воденици в местността Татарови ливади.

  През 1978 г. на стотина метра западно от моста и местонахождението на монетното съкровище и до самото корито на река Тополница бяха открити други останки и съвсем примитивни воденични камъни от много стара караджейка /воденица/. На петстотин метра по на запад в североизточния склон на Клисебаир се намират останки от основи на стара християнска черквица „Св. Никола”. През реката на север са открити няколко кладенеца, които не са проучени. Тук също има останки от стари дувари и старинна улица, която и досега е запазила своето име „Арабсокак”. Има останки и от друга старинна улица, застлана с едър, добре подреден калдъръм, откъдето носи името си „Калдаръма”, по която още стоят непокътнати големи мостови каменни плочи по водостоците /геризите/. При дълбокото разораване на тази местност от тракторите се откриха добре изпечени калени тръби от водоснабдителна инсталация на някогашното селище. И тук все още се намират при разораването глинени и тухлени отломки, а в района на старата джамия, бе намерен старинен боен шлем или „корона”, както го наричат откривателите му Димитър Стоянов Манев и Добри Делчев Добрев, овчари при ТКЗС. За съжаление, и тази много ценна древна находка не е запазена, нито пък проучена, а може би щеше да осветли някои моменти от историята на селото. По на запад, в подножието на Дутината също има останки от древна воденица и местността носи името си Дермен Оджа, а на стотина метра северно от моста на р. Манина по днешното шосе от Пирдоп за Душанци се намират и други останки от стари мелници. Има останки и от черква. Тези останки очертават югозападните и северни окрайнини на някогашното село. Тук стотина метра източно има останки от древни тракийски гробища. Досега е запазена само най-голямата могила-гробница, носеща името Могилата на Тюлембеците.

 Източният край на някогашното и сегашно село се очертава от стария сводообразен каменен мост над река Куфарита и останките северно от него на старите воденици на Гавраил Петров и тази през река Тополница на Доновите бостани. Чисто турската полска топонимия говори, че българското население след турското нашествие се е разбягало по околните гори и планини, а по-голямата му част е оказала упорита съпротива на завоевателите-турци и била избита.